Аз съм на разкопки и нямам възможност да участвам в тази дискусия, нито да опиша подробно мнението си за ЗКН. Имам една публикация в Сборник за опазване на археологическото наследство с много предложения, която тук няма да повтарям. Ще се спра само на няколко момента.
- От термина „теренни археологически проучвания“ трябва да отпадне думата теренни, защото тя автоматично изключва подводните.
- Дълбоко съм убеден, че на концесии трябва да се отдават поне единични паметници със световно и национално значение като тракийските храмове (тези в Старосел, Долината на тракийските царе, Александрово, Стрелча, Свещари и други). Съвършено очевидно е, че държавата няма възможност или не иска да се грижи за тях. Мнозинството са оставени на произвола на съдбата и обречени на неминуема гибел. Светилището в северозападната периферия на Жаба-могила край Стрелча се беше разрушило преди да бъде засипано. Същата е съдбата на храмовете в Славчова, Рачева, Кестелева, Фъртунова и др. могили в Долината, тези в Маньова, Недкова и Коилишка могила край Старосел, два до Равногор в Родопите и още много други. Някои от тях искахме да засипем след проучването, но комисии на НИПК ни забраниха с обещанието, че ще бъдат включени в държавната задача. Това обаче не стана и сега те – оставени на атмосферното въздействие и недоброжелателни набези, са в плачевно състояние. Ако такива паметници се дадат на концесия при ясно определени условия веднага след тяхното откриване на предприемчиви и родолюбиви българи, държавата автоматично ще се разтовари от грижата за тях. За нея ще остане само контролът, както и неминуеми финансови дивиденти. Сега, в това си състояние, изброените паметници не само, че не носят приходи на държавата, но и са свидетелство за нейното безхаберие към културното ни наследство. А формулата да не откриваме недвижими паметници докато не дойдат „по-добри времена“ работи единствено в интерес на иманяри и всевъзможни вандали и рушители на нашето минало.
- Към колекционерите трябва да се подхожда диференцирано. Сбирките на някои са познати, публикувани, показвани в изложби. Други се пазят в огнеупорни каси, подземни изкопи или по друг подобен начин. Отношението трябва да бъде уеднаквено, след като те предложат за регистриране сбирките си в определен от закона срок. Статутът им обаче не може да се определя като „държатели“ и пазените материали на практика да се конфискуват след смъртта им. При това положение след 20, 30 или 50 години България ще остане без частни колекционери. И какъв е смисълът на частните музеи. От друга страна печалната перспектива да ги загубят след време ще накара много от тях да ги скрият и да им се радват насаме. В края на краищата мнозинството от колекционерите не са ги изкопали лично, а са ги купували у нас или в чужбина и са ги запазили в България. Иначе биха потънали в чужди сбирки или музеи, без да се знае къде са изкопани и коя нация е техен законен наследник. Може да се зададе въпросът кой е позволил тези предмети да излязат безпрепятствено в чужбина. Като пример в полза на частните колекции мога да дам музея „Бенаки“ в Гърция. В основата му е частната колекция на фамилията Бенаки. Помещава се в прекрасна къща на 5 етажа в центъра на Атина. Експозицията включва материали от праисторията до края на ХІХ век. Музеят само се контролира от Министерството на културата на Гърция и често е включван в екскурзията из града на различни високопоставени държавни и научни форуми. Гръцката държава се гордее, че го има, а не се срамува от него.
- Намирам, че ограничението само държавни и общински музеи да финансират археологически проучвания е несправедливо. Добре известно е, че тези музеи и Министерството на културата са с ограничени за тази цел средства. Ръководените от мои колеги и от мене разкопки се финансират обикновено от фондации, дарения от частни лица или институции. Ако те имат музеи защо откритите материали да постъпват в държавните музеи, които с нищо не са допринесли за осигуряване на проучванията.
- По същия начин е изключително несправедливо директорите на музеите да сключват договори и разрешават еднолично правенето на копия и др. под с търговски или рекламни цели, често без да имат принос при придобиването им и постъпването им в музея. Ръководителите на разкопки, които се пекат на слънцето и дишат прахоляка по археологическите обекти, остават без право на глас. С това се нарушават драстично авторските им права. Наложително е със Закона да бъде вменено изискването на тяхното съгласие и те да бъдат съответно възмездявани. Недопустимо е фотографи, например, да използват снимки на археологически ценности без съгласието на откривателите за календари, популярни и други издания срещу солидни незаслужени хонорари.
- С категоричен и еднозначен текст в този закон и във всички други нормативни актове трябва де се подчертае, че иманярството е извън закона и се наказва безусловно и жестоко от държавата и обслужващите я институции, тъй като ограбва цялата нация.
- Режимът на търговия и обмяна на културни ценности трябва да се либерализира, но само по отношение на вече регистрирани, легализирани и идентифицирани материали със съответен сертификат, издаден от упълномощен за това държавен орган.
НИПК не може да „издирва и изучава недвижимото културно наследство“ (това е работа на други научни институции), а да осигурява неговото опазване и социализиране.
