С тановище на експертна група от Съюза на нумизматичните дружества в България (СНДБ), Софийското нумизматично дружество „Г. С. Раковски“, Национално гражданско сдружение за защита на културното наследство „Бъднина“, Съюз на антикварите в България, Съюз на българските антиквари, Асоциация „Архея“, Асоциация „Сфера“ и Национално дружество „Традиция“

ДО

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛЯ

НА КО­МИ­СИ­Я­ТА ПО КУЛ­ТУРА

НА НА­РОД­НО­ТО СЪБ­РЪНИЕ

НА РЕ­ПУБ­ЛИ­КА БЪЛ­ГАРИЯ

Г–ЦА НИ­НА ЧИ­ЛОВА

КОПИЕ:

Пре­зи­ден­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­гария

Пред­се­да­те­ля на На­род­но­то съб­рание

Пред­се­да­те­ля на Ми­ни­стер­ски съ­вет на

Ре­пуб­ли­ка Бъл­гария

Ми­ни­стъ­ра на Кул­ту­рата

Ми­ни­стъ­ра на Фи­нан­сите

Ми­ни­стъ­ра на Ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие и

бла­го­у­ст­рой­ст­вото

Ми­ни­стъ­ра на Вът­реш­ни­те ра­боти

Ми­ни­стъ­ра на Пра­во­съ­ди­ето

Глав­ния про­ку­рор на Ре­пуб­ли­ка Бъл­гария

Пред­се­да­те­ля на Вис­шия съ­де­бен съвет

Пред­се­да­те­ля на Кон­сти­ту­ци­он­ния съд

Ом­будс­ма­на на Ре­пуб­ли­ка Бъл­гария

Пред­се­да­те­ля на пар­ла­мен­тар­на­та група на ПП „БСП“

Пред­се­да­те­ля на пар­ла­мен­тар­на­та група на ПП „НДСВ“

Пред­се­да­те­ля на пар­ла­мен­тар­на­та група на ПП „ДПС“

Пред­се­да­те­ля на пар­ла­мен­тар­на­та група на ПП „АТАКА“

Пред­се­да­те­ля на пар­ла­мен­тар­на­та група на ПП „БНД“

Пред­се­да­те­ля на пар­ла­мен­тар­на­та група на ПП „ДСБ“

Пред­се­да­те­ля на пар­ла­мен­тар­на­та група на ПП „ОДС“

Пред­се­да­те­ля на пар­ла­мен­тар­на­та група на ПП „БНС“

Пред­се­да­те­ля на Прав­на­та ко­мисия

Пред­се­да­те­ля на Ко­ми­сия­та по вът­решна

си­гур­ност и об­ще­ст­вен ред

Кон­сул­та­ти­вен съ­вет по за­ко­но­да­тел­ст­вото

Ди­рек­то­ра за Кул­ту­ра и Кул­тур­но и При­род­но На­след­ст­во

към Съ­ве­та на Ев­ропа Гос­по­дин Ро­бърт Палмър

С Т А Н О В И Щ Е

на ек­с­перт­на гру­па от Съ­ю­за на ну­миз­ма­тич­ни­те дру­же­ства в Бъл­га­рия (СНДБ),
Со­фий­ско­то ну­миз­ма­тич­но дру­же­ство „Г. С. Ра­ков­ски“, На­ци­о­нал­но граж­дан­ско
сдру­же­ние за за­щи­та на кул­тур­но­то на­след­ст­во „Бъд­ни­на“, Съ­юз на ан­тик­ва­ри­те в Бъл­га­рия,
Съ­юз на бъл­гар­ски­те ан­тик­вари, Асо­ци­а­ция „Ар­хея“, Асо­ци­а­ция „Сфера“ и

На­ци­о­нал­но дру­же­ст­во „Тра­ди­ция“

ОТ­НОС­НО: Пред­ло­же­ния за до­пъл­не­ния и из­ме­не­ния на вне­се­ния за об­съж­да­не в На­род­но­то съб­ра­ние на Ре­пуб­ли­ка Бъл­гария про­ект на За­кон за кул­тур­но­то на­след­ст­во меж­ду I и II че­те­не

УВА­ЖА­Е­МА Г–ЦЕ ЧИ­ЛО­ВА,

Убе­де­ни сме, че Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия се нуж­дае от нов за­кон за кул­тур­но­то на­след­ст­во в но­ви­те об­ще­ст­ве­но-ико­но­ми­че­ски усло­вия. То­зи за­кон тряб­ва да га­ран­ти­ра за­щи­та­та на бо­га­то­то бъл­гар­ско кул­тур­но на­след­ст­во, ка­то ос­но­вен фак­тор за устой­чи­во­то раз­ви­тие на на­ше­то об­ще­ст­во и дър­жа­ва, как­то и за ут­вър­ж­да­ва­не­то на на­ци­о­нал­на­та ни иден­тич­ност, осо­бе­но в усло­вия­та на член­ст­во на Бъл­га­рия в Ев­ро­пей­ския съюз.

Бла­го­да­рим, че са от­че­те­ни ня­кои от на­ши­те пред­ло­же­ния от фа­за­та на ек­с­перт­на­та под­го­тов­ка на за­ко­но­про­е­кта.

I. ОБ­ЩИ БЕ­ЛЕЖ­КИ:

1. За­ко­но­про­е­к­тът е не­по­сле­до­ва­те­лен по ре­ди­ца ос­нов­ни де­фи­ни­ции и струк­ту­ра. Той не от­го­ва­ря на ев­ро­пей­ски­те стан­дар­ти, из­пол­з­ва­ни в раз­лич­ни кон­вен­ции, по кои­то Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия е стра­на, как­то и на „Ука­за­ния­та за раз­ви­тие­то на за­ко­но­да­тел­ни­те и ад­ми­ни­ст­ра­тив­ни­те си­сте­ми в об­ласт­та на кул­тур­но­то на­след­ст­во“ на Съ­ве­та на Ев­ропа:

– Ни­кой и с ни­що не е за­дъл­жа­вал Бъл­га­рия да въ­веж­да дър­жа­вен мо­но­пол в сфе­ра­та на кул­тур­но­то на­след­ст­во и в ча­ст­ност на ар­хе­о­ло­ги­че­ско­то на­след­ст­во. На­про­тив, всич­ки кон­вен­ции ак­цен­ти­рат на раз­ши­ря­ва­не­то на кул­ту­рен об­мен, в то­ва чи­сло на ар­хе­о­ло­ги­че­ски цен­ности;

– Ни­къ­де в кон­вен­ции­те не е ка­за­но, че дър­жав­ни­ят мо­но­пол е най-доб­ро­то ре­ше­ние за опаз­ва­не на кул­тур­но­то на­след­ст­во. На дър­жа­ва­та се въз­ла­га да из­пъл­ня­ва ре­гу­ли­ра­ща ро­ля и да сти­му­ли­ра биз­не­са и дей­ност­та на не­пра­ви­тел­ст­ве­ни­те ор­га­ни­зации;

– Ни­къ­де в кон­вен­ции­те не по­со­че­но, че са­мо дър­жав­ни­те спе­ци­а­ли­сти след­ва за ра­бо­тят за опаз­ва­не и раз­ви­тие на кул­тур­но­то на­след­ство;

– В це­лия свят му­зей­на­та дей­ност се раз­ви­ва ос­нов­но чрез мре­жа­та на ча­ст­ни­те му­зеи и ко­лек­ции, тъй ка­то те ви­на­ги са би­ли мно­го по-гъв­ка­ви, ино­ва­тив­ни и ефек­тив­ни. В пред­ста­ве­ния за­ко­но­про­ект за кул­тур­но­то на­след­ст­во ча­ст­ни­те му­зеи и ко­лек­ции не са рав­но­по­ста­ве­ни с об­щин­ски­те и дър­жав­ни­те, кое­то про­ти­во­ре­чи и на бъл­гар­ска­та кон­сти­туция;

– Ни­къ­де в кон­вен­ции­те не е ка­за­но, че ар­хе­о­ло­ги­че­ски­те обек­ти и ар­хе­о­ло­ги­че­ски­те цен­но­сти тряб­ва да бъ­дат един­ст­ве­но дър­жав­на­та соб­ст­ве­ност. В тях се ак­цен­ти­ра на на­уч­на­та стой­ност и пре­циз­ност­та на са­ми­те из­след­ва­ния, а не на фор­ма­та на соб­ст­ве­ността;

– Ни­кой не смя­та, че дър­жа­ва­та един­ст­ве­но и са­мо е най-доб­рия соб­ст­ве­ник на ар­хе­о­ло­ги­че­ски­те обек­ти и на ар­хе­о­ло­ги­че­ски­те цен­ности;

– Ни­къ­де в кон­вен­ции­те не е ка­за­но, че дър­жа­ва­та тряб­ва да ек­с­про­при­и­ра кул­тур­но­то на­след­ст­во, ос­вен в слу­чаи­те, ко­га­то соб­ст­ве­ни­ци­те ув­реж­дат кул­тур­ни­те цен­но­сти. То­га­ва се пре­по­ръч­ва да се тър­сят фор­ми за пуб­лич­но-ча­ст­ни парт­ньор­ства.

2. За­ко­но­про­е­к­тът не съ­о­т­вет­ст­ва на бъл­гар­ска­та Кон­сти­туция:

– Ни­къ­де в Кон­сти­ту­ция­та ня­ма ог­ра­ни­че­ния вър­ху соб­ст­ве­ност­та на кул­тур­ни цен­но­сти, вклю­чи­тел­но и по от­но­ше­ние на ар­хе­о­ло­ги­че­ски­те. Тя по­ста­но­вя­ва за из­клю­чи­тел­но дър­жав­на соб­ст­ве­ност един­ст­ве­но ар­хе­о­ло­ги­че­ски­те ре­зер­ва­ти, опре­де­ле­ни със за­кон (чл. 18, ал. 1). Всич­ко от ар­хе­о­ло­ги­че­ско­то на­след­ст­во, кое­то е из­вън тях­на­та те­ри­то­рия мо­же да бъ­де ча­ст­на соб­ст­ве­ност;

– Ня­ма ни­как­ви кон­сти­ту­ци­он­ни преч­ки за ча­ст­ни ини­ци­а­ти­ви по опаз­ва­не­то и раз­ви­тие­то на кул­тур­но­то на­след­ст­во в рам­ки­те на за­ко­на, вклю­чи­тел­но и при из­вър­ш­ва­не­то на ар­хе­о­ло­ги­че­ски раз­коп­ки в те­ре­ни, кои­то са ча­ст­на соб­ст­ве­ност, сти­га да се спаз­ва за­ко­но­вия ред и да се оси­гу­ря­ва опаз­ва­не­то, на­уч­на­та раз­ра­бот­ка и со­ци­а­ли­за­ция­та на от­кри­ти­те ар­хе­о­ло­ги­че­ски цен­ности;

– Ня­ма ни­как­ви кон­сти­ту­ци­он­ни преч­ки за при­те­жа­ва­не от ча­ст­ни ли­ца на осо­бе­но скъ­пи, с ви­со­ко на­уч­на и кул­тур­на стой­ност, как­то и с го­ля­ма об­ще­ст­ве­на зна­чи­мост, кул­тур­ни цен­но­сти. Фор­ма­та на соб­ст­ве­ност не е преч­ка за опаз­ва­не­то и устой­чи­во­то раз­ви­тие на бъл­гар­ско­то кул­тур­но на­след­ство;

– Ня­ма ни­как­ви кон­сти­ту­ци­он­ни преч­ки за из­вър­ш­ва­не­то на тър­гов­ски сдел­ки с кул­тур­ни цен­но­сти, вклю­чи­тел­но и ар­хе­о­ло­ги­чески;

– Про­ти­во­ре­чия­та в за­ко­но­про­е­к­та по от­но­ше­ние рав­но­по­ста­ве­ност­та на дър­жав­на­та, об­щин­ска­та и ча­ст­на­та соб­ст­ве­ност на кул­тур­ни­те цен­но­сти, не са­мо ще ог­ра­ни­чи, но и ще за­дър­жи раз­ви­тие­то на кул­тур­ния ту­ри­зъм в на­ша­та стра­на ка­то пе­че­лив­ша и кон­ку­рент­на ин­ду­стрия.

3. В за­ко­но­про­е­к­та от­съст­ват яс­на фи­ло­со­фия и ви­зия как ще из­глеж­да бъл­гар­ско­то кул­тур­но на­след­ст­во в усло­вия­та на член­ст­во­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия в Ев­ро­пей­ския съюз:

– От дър­жа­вен мо­но­пол в дей­ност­та по кул­тур­но­то на­след­ст­во, след­ва да се пре­ми­не към рав­но­по­ста­ве­ност и по­о­щ­ря­ва­не на всич­ки прав­ни су­бек­ти в та­зи об­ласт;

– Не­о­б­хо­ди­мо е да се въ­ве­де ли­цен­зи­о­нен ре­жим за из­вър­ш­ва­не на ар­хе­о­ло­ги­че­ска дей­ност, с кое­то да се поз­во­ли на ча­ст­ни ли­ца да се за­ни­ма­ван с ар­хе­о­ло­ги­че­ски раз­крития;

– Нуж­но е да се рег­ла­мен­ти­ра ре­жим, съ­о­т­вет­ст­ващ на ев­ро­пей­ски­те стан­дар­ти – ка­те­го­ри­за­ция и пре­ка­те­го­ри­за­ция на кул­тур­ни­те цен­но­сти, съх­ра­ня­ва­ни в дър­жав­ни­те и об­щин­ски­те му­зеи, с ог­лед да се опре­де­ли тях­на­та истин­ска на­уч­на и кул­тур­на стой­ност и зна­че­ние. Не­о­б­хо­ди­мо е да се въ­ве­де ак­ре­ди­та­ция на му­зей­ни­те ин­сти­ту­ции и стан­дар­ти­за­ция на всич­ки на­прав­ле­ния на му­зей­на­та дей­ност;

– Въ­веж­да­не на пуб­лич­но-ча­ст­но парт­ньор­ст­во в об­ласт­та на кул­тур­но­то на­след­ст­во, с ог­лед фор­ми­ра­не на но­во об­ще­ст­ве­но, граж­дан­ско от­но­ше­ние към кул­тур­ни­те цен­но­сти. С то­ва ще се га­ран­ти­рат въз­мож­но­сти за ох­ра­на на об­ще­ст­ве­ния ин­те­рес от стра­на на всич­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни лица;

– За съ­жа­ле­ние за­ко­но­про­е­к­тът не съз­да­ва на­дежд­ни усло­вия и ефи­кас­ни ме­ха­низ­ми за пре­дот­вра­тя­ва­не и на­каз­ва­не на пре­стъп­ле­ния­та, свър­за­ни с уни­що­жа­ва­не на кул­тур­ни цен­но­сти, как­то и за тех­ния не­за­ко­нен из­нос. В то­зи си вид за­ко­но­про­е­к­тът съз­да­ва усло­вия за безпре­пят­ст­ва­но­то раз­ви­тие на т. н. „има­няр­ст­во“ в стра­на­та. Вме­сто то­ва той е на­со­чен сре­щу ко­лек­ци­о­не­ри­те с ог­лед на скри­та на­ци­о­на­ли­за­ция на при­те­жа­ва­ни­те от тях кул­тур­ни цен­ности;

– То­зи за­ко­но­про­ект во­ди до не­о­бос­но­ва­на ад­ми­ни­ст­ра­тив­на цен­т­ра­ли­за­ция на ин­сти­ту­ции­те в об­ласт­та на кул­тур­но­то на­след­ст­во и спи­ра раз­ви­тие­то на де­мок­ра­ти­за­ция­та по опаз­ва­не­то на кул­тур­но-исто­ри­че­ско­то бо­гат­ст­во в Ре­пуб­ли­ка Бъл­гария;

– За­ко­но­про­е­к­тът пред­став­ля­ва ме­ха­ни­чен сбор от ха­о­тич­но под­бра­ни прав­ни нор­ми от раз­лич­ни за­ко­но­ви и се­га дей­ст­ва­щи под­за­ко­но­ви нор­ма­тив­ни ак­то­ве – на­ред­би, пра­вил­ни­ци, ин­ст­рук­ции и дру­ги на Ми­ни­стер­ст­во на кул­ту­ра­та. Ос­вен то­ва до­ри за нес­пе­ци­а­ли­сти­те е оче­вид­на но­ва­та „прав­на“ мъ­тил­ка, не­точ­ни­те и не­яс­ни прав­ни де­фи­ни­ции, лип­са­та на яс­ни за­ко­но­ви кри­те­рии и пр. Лип­с­ват точ­ни прав­ни фор­му­ли­ров­ки на ос­нов­ни по­ня­тия и тер­ми­ни, а там къ­де­то ги има тер­ми­но­ло­гия­та е пров­ла­че­на и раз­ми­та меж­ду мно­же­ст­во чле­но­ве и али­неи и не ста­ва яс­но от къ­де до къ­де дей­ст­ват за­щит­ни­те ре­жи­ми. Рег­ла­мен­та­ция­та, оба­че е твър­де точ­на и пре­ци­зи­ра­на, ко­га­то се ка­сае за фак­ти­че­ско­то ек­с­про­при­и­ра­не на ко­лек­ции и ар­хе­о­ло­ги­че­ски цен­но­сти. Всич­ко то­ва ще спо­соб­ст­ва за ук­ри­ва­не на при­те­жа­ва­ни­те кул­тур­но-исто­ри­че­ски цен­но­сти и за тех­ния не­ле­га­лен из­нос вън от стра­ната.

4. На­ру­ша­ват се ос­нов­ни прин­ци­пи на пра­во­то и се по­газ­ват дей­ст­ва­щи раз­по­ред­би на Кон­сти­ту­ция­та и бъл­гар­ска­та прав­на­ си­стема:

– Се­га по съ­ще­ст­во се пред­ла­га из­вър­ш­ва­не­то на ек­с­про­при­а­ция на ча­ст­на­та соб­ст­ве­ност, га­ран­ти­ра­на от чл. 17 на Кон­сти­ту­ция­та, чрез прев­ръ­ща­не­то на до­се­гаш­ни­те соб­ст­ве­ни­ци в „дър­жа­те­ли“ на кул­тур­ни­те цен­но­сти (§ 5, ал. 3 от ПЗР), т. е. ли­ша­ва ги от соб­ст­ве­ност­та и съ­о­т­вет­но от въз­мож­ност­та за из­вър­ш­ва­не на раз­по­ре­ди­тел­ни сделки.

– За­ко­но­про­е­к­тът не­ос­но­ва­тел­но пре­неб­рег­ва фак­та, че зна­чи­тел­на част от ар­те­фак­ти­те, обект на за­ко­на, осо­бе­но те­зи от ну­миз­ма­тич­но есте­ст­во не са при­до­би­ти от не­за­кон­ни раз­коп­ки, т. е. по пре­стъ­пен на­чин и за­то­ва не­пра­вил­но бо­ра­ви с пре­зум­п­ция­та, че всич­ки те ви­на­ги са би­ли дър­жав­на соб­ст­ве­ност до 30.10.1998 г. (вж. ДВ, бр. 124/30.10.1998 г.);

– За­ко­но­про­е­к­тът не­пра­вил­но при­ла­га „дво­ен стан­дарт“, ка­то обя­вя­ва про­ти­во­за­кон­но, че не мо­же да те­че при­до­бив­на дав­ност от 30.10.1998 г. (5 г. за дви­жи­ми­те и 5 или 10 го­ди­ни за нед­ви­жи­ми­те па­мет­ни­ци на кул­ту­ра­та по дей­ст­ващия ЗПКМ), чрез НЕ­ЗА­ЧИ­ТА­НЕ на по­сле­ди­ци­те от дав­ност­та за се­гаш­ни­те соб­ст­ве­ни­ци на дви­жи­ми ар­хе­о­ло­ги­че­ски цен­но­сти – на­ци­о­нал­но бо­гат­ст­во, с раз­по­ред­ба­та на § 5, ал. 2 от ПЗР, кое­то е не­до­пу­сти­мо от юри­ди­че­ска глед­на точ­ка; За­ко­но­да­те­лят изи­ск­ва „до­каз­ва­не пра­во на соб­ст­ве­ност“, ма­кар да знае, че пред­вид ха­рак­те­ра на дви­жи­ми­те кул­тур­ни цен­но­сти, пре­да­ва­ни от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние и из­ми­на­ли­те ве­ко­ве, то­ва е не­въз­мож­но, с кое­то це­ли да „одър­жа­ви“ съ­щи­те, кое­то е не­мо­рал­но и не­за­кон­но в но­ви­те по­ли­ти­че­ски и об­ще­ст­ве­но-ико­но­ми­че­ски условия.

– За­ко­но­про­е­к­тът пред­виж­да иден­ти­фи­ка­ция и ре­ги­ст­ра­ция на всич­ки дви­жи­ми ар­хе­о­ло­ги­че­ски цен­но­сти, без ог­лед да­ли са или не са „на­ци­о­нал­но бо­гат­ст­во“ в не­по­сил­но кра­тък срок (3 м.), кое­то е не­ми­сли­мо и бе­ше пот­вър­де­но от се­га дей­ст­ва­ща­та На­ред­ба № 1/2005 г. и от­ка­за на част от на­ци­о­нал­ни­те му­зеи да из­вър­ш­ват та­ка­ва ре­ги­ст­рация.

– За­ко­но­про­е­к­тът не­ос­но­ва­тел­но заб­ра­ня­ва до­се­гаш­но­то дви­же­ние меж­ду ко­лек­ци­о­не­ри­те и граж­да­ни­те, на дви­жи­ми ар­хе­о­ло­ги­че­ски кул­тур­ни цен­но­сти, кои­то не са на­ци­о­нал­но бо­гат­ст­во, ка­то пред­виж­да про­даж­ба­та им да ста­ва са­мо след тях­на­та иден­ти­фи­ка­ция по ре­да на за­ко­на и са­мо на търг (§ 5, ал. 7 ПЗР), при то­ва ор­га­ни­зи­ран от тър­го­вец – ак­ци­о­нер­но дру­же­ст­во, ка­то се из­ключ­ват оста­на­ли­те сто­пан­ски су­бек­ти (ООД, ЕО­ОД, ЕТ, и др.), кое­то е на­ру­ше­ние на За­ко­на за кон­ку­рен­цията.

– За­ко­но­про­е­к­тът въ­веж­да те­жък бю­рок­ра­ти­чен и не­ну­жен ред за ор­га­ни­зи­ра­не на тър­го­ве­те, ка­то въз­ла­га на ми­ни­стъ­ра на кул­ту­ра­та да „из­да­ва раз­ре­ше­ние, с кое­то опре­де­ля спи­сък на пред­ме­ти, ре­ги­ст­ри­ра­ни ка­то кул­тур­ни цен­но­сти, кои­то под­ле­жат на про­даж­ба чрез търг“ (чл. 114, ал. 1), без ог­лед да­ли са или не са ар­хе­о­ло­ги­че­ски кул­тур­ни цен­но­сти. То­ва оз­на­ча­ва, че всич­ки сто­ти­ци и хи­ля­ди пред­ме­ти пред­ла­га­ни на търг след­ва да са пре­ми­на­ли пред­ва­ри­тел­но и през ре­ги­ст­ра­ция в му­зеи­те, кое­то ог­ра­ни­ча­ва до ми­ни­мум граж­дан­ския обо­рот на кул­тур­ни цен­но­сти и не се прак­ти­ку­ва ни­къ­де по све­та. Още по­ве­че, че от го­ди­ни ня­ма още съз­да­ден Ре­ги­стър на дви­жи­ми­те кул­тур­ни цен­но­сти, как­во­то е изи­ск­ва­не­то и на но­вия чл. 94, ал. 1. от за­кона.

– За­ко­но­про­е­к­тът не­пре­ци­зи­ра­но и мно­го об­що фор­му­ли­ра опре­де­ле­ние­то за „кул­тур­на цен­ност“ (чл. 7, ал. 1), с кое­то се да­ва въз­мож­ност за су­бек­тив­но тъл­ку­ва­не и при­ла­га­не на прав­на­та нор­ма. По­со­че­на­та го­ди­на (1800 г.) в чл. 7, ал. 2 е не­ре­ал­на ка­то кри­те­рий за ну­миз­ма­тич­ни­те цен­но­сти, кои­то се из­ключ­ват ка­то кул­тур­на цен­ност и при опре­де­ля­не­то на те­зи, кои­то са със ста­тут на „на­ци­о­нал­но бо­гат­ст­во“ (чл. 47, ал. 3). След­ва да от­пад­не чл. 7, ал. 2 и да оста­не са­мо чл. 47, ал. 3, или чл. 7, ал. 2 да при­до­бие след­на­та ре­дак­ция: „не са кул­тур­ни цен­но­сти по сми­съ­ла на то­зи за­кон мо­не­ти и мо­не­то­вид­ни фор­ми, с из­клю­че­ние на по­со­че­ни­те в чл. 47, ал. 3“

II. КОН­К­РЕТ­НИ БЕ­ЛЕЖ­КИ:

1. Чл. 5, ал. 2. Не­нуж­на е пред­ви­де­на­та за­ко­но­ва де­ле­га­ция за из­да­ва­не на на­ред­ба на Ми­ни­стер­ския съ­вет, тъй ка­то в прав­ния мир съ­ще­ст­ву­ва Кон­вен­ция за за­щи­та на кул­тур­ни­те цен­но­сти в слу­чай на въ­о­ръ­жен кон­фликт, коя­та е ра­ти­фи­ци­ра­на, об­на­род­ва­на и вляз­ла в си­ла. Съг­лас­но чл. 5, ал. 4 от Кон­сти­ту­ция­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия е част от вът­реш­но­то пра­во на стра­на­та и има пре­дим­ст­во пред нор­ми­те на вът­реш­но­то за­ко­но­да­тел­ст­во. Сле­до­ва­тел­но раз­пис­ва­не на нор­ми в под­за­ко­нов нор­ма­ти­вен акт е на­пъл­но из­лиш­но при на­ли­чие­то и дей­ст­вие­то на та­къв меж­ду­на­ро­ден ин­ст­ру­мент, ка­къв­то е кон­вен­цията.

2. По на­и­ме­но­ва­ние­то на гла­ва вто­ра „По­ня­тия“. На­и­ме­но­ва­ние­то не от­го­ва­ря на съ­дър­жа­ние­то на раз­по­ред­би­те на чл. 6–10 от за­ко­но­про­е­к­та, тъй ка­то по съ­ще­ст­во­то си те са­мо из­бро­я­ват и не да­ват ни­как­ви ле­гал­ни де­фи­ни­ции или опре­де­ле­ния, т. е ня­ма обяс­ня­ва­не на из­пол­з­ва­ни­те в нор­ма­тив­ния акт по­ня­тия. Указ № 883 от 24.04.1974 г. за при­ла­га­не на За­ко­на за нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве из­рич­но под­чер­та­ва, че заг­ла­вие­то из­ра­зя­ва глав­но­то съ­дър­жа­ние. Счи­та­ме, че е удач­но и нор­ма­тив­но из­дър­жа­но из­бро­е­ни­те по­ня­тия да се обяс­нят в До­пъл­ни­тел­ни­те раз­по­ред­би на за­ко­но­про­е­к­та, а не тук. На­и­ме­но­ва­ние­то мо­же да бъ­де евен­ту­ал­но: „Об­хват на кул­тур­но­то на­след­ство“.

3. Чл. 11, ал. 3. Раз­би­ра­е­мо е, че в раз­по­ред­би­те, ка­са­е­щи на­ци­о­нал­на­та си­сте­ма за опаз­ва­не на кул­тур­но­то на­след­ст­во, се го­во­ри за „на­ци­о­нал­на стра­те­гия за кул­тур­но­то на­след­ст­во, прие­та от Ми­ни­стер­ския съ­вет“. То­ва е точ­но­то мя­сто в за­ко­но­про­е­к­та. Но не е раз­би­ра­е­мо за­що в пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни раз­по­ред­би на про­е­к­та не се опре­де­ля ко­га, в ка­къв срок от вли­за­не­то на за­ко­на в си­ла Ми­ни­стер­ски­ят съ­вет ще при­е­ме въпрос­на­та стра­те­гия, още по­ве­че че в чл. 12 се по­соч­ва: „Дър­жав­на­та по­ли­ти­ка в об­ласт­та на кул­тур­но­то на­след­ст­во се ръ­ко­во­ди и осъ­ще­ст­вя­ва от Ми­ни­стер­ския съ­вет“. Доб­ре би би­ло не­ща­та да се до­раз­ви­ят, след ка­то Ми­ни­стер­ски­ят съ­вет при­е­ме на­ци­о­нал­на­та стра­те­гия, да я вне­се в На­род­но­то съб­ра­ние за ут­вър­ж­да­ва­не, по­не­же тряб­ва да об­хва­не опре­де­лен пе­ри­од от вре­ме – 5, 7 или 9 го­ди­ни и да бъ­де сред ос­нов­ни­те при­о­ри­те­ти на пра­ви­тел­ст­во­то. Фак­тът, че в за­ко­но­про­е­к­та лип­с­ва срок за при­е­ма­не на въпрос­на­та стра­те­гия е зна­чи­тел­на праз­но­та на прав­на­та рег­ла­мен­та­ция и не­до­ста­тък на за­кона.

4. Чл. 12, ал. 3, т. 1. По­соч­ва се, че Ми­ни­стер­ски­ят съ­вет одоб­ря­ва Ин­ди­ка­тив­на­та ли­ста за кул­тур­но­то и при­род­но­то на­след­ст­во на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, а § 4 от до­пъл­ни­тел­ни­те раз­по­ред­би на за­ко­но­про­е­к­та уточ­ня­ва, че ин­ди­ка­тив­на­та ли­ста е имен­но спи­съ­ка по чл. 11, ал. 1 от Кон­вен­ция­та за опаз­ва­не на све­тов­но­то кул­тур­но и при­род­но на­след­ст­во. На­пра­вен ли е та­къв спи­сък и из­пра­тен ли е на Ко­ми­те­та за све­тов­но на­след­ст­во в съ­о­т­вет­ст­вие с изи­ск­ва­ния­та на кон­вен­ция­та? В слу­чай, че то­ва не е сто­ре­но, то в пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на про­е­к­та то­зи въпрос съ­що тряб­ва да се уреди.

5. Чл. 16, т. 2. „Об­щин­ски­те съ­ве­ти и кме­то­ве­те ор­га­ни­зи­рат и ко­ор­ди­ни­рат осъ­ще­ст­вя­ва­не­то на по­ли­ти­ка­та по опаз­ва­не на кул­тур­но­то на­след­ст­во на те­ри­то­рия­та на съ­о­т­вет­на­та об­щи­на, ка­то при­е­мат стра­те­гия за опаз­ва­не на кул­тур­но­то на­след­ст­во на те­ри­то­рия­та на съ­о­т­вет­на­та об­щи­на“. За­що е пред­ви­де­но то­ва, не тряб­ва ли ме­ст­ни­те ор­га­ни, об­щин­ски съ­ве­ти и кме­то­ве да из­пъл­ня­ват по ме­ста на­ци­о­нал­на­та стра­те­гия по чл. 11, ал. 3? Ами ако се до­пус­не раз­ми­на­ва­не и про­ти­во­ре­чия меж­ду ме­ст­на­та и на­ци­о­нал­на­та стра­те­гия по опаз­ва­не на кул­тур­но­то на­след­ст­во? Не е ли на­ци­о­нал­но­то при­о­ри­тет­но­то? Счи­та­ме, че за­ко­но­да­те­ля от то­ва след­ва да се ръ­ко­води.

6. Чл. 24, ал. 4. Счи­та­ме, че нор­ма­та тряб­ва да бъ­де раз­ши­ре­на и по от­но­ше­ние на ча­ст­ни­те му­зеи или та­ки­ва със сме­се­но уча­стие.

7. Чл. 24, ал. 5. Как­во оз­на­ча­ва „за­кон­но при­до­би­ти“. То­ва тряб­ва да се опре­де­ли в до­пъл­ни­тел­на раз­по­редба.

8. Чл. 26. От­нос­но му­зеи­те със сме­се­но уча­стие за­що е до­пус­на­то то­ва раз­гра­ни­че­ние при ут­вър­ж­да­ва­не­то на пра­вил­ни­ци­те на му­зеи­те? Въз­мож­но ли е, ако ми­ни­стъ­рът на кул­ту­ра­та не ут­вър­ди един пра­вил­ник, впо­след­ст­вие съ­щи­ят да бъ­де пред­ло­жен на кме­та на об­щи­на­та, за да го ут­върди?

9. Чл. 38, ал. 1, т. 1. За­що е не­о­б­хо­дим то­зи На­ци­о­на­лен Съ­вет и от­но­во да се раз­ра­бот­ва стра­те­гия? Не тряб­ва ли на­ци­о­нал­на­та стра­те­гия да об­хва­ща це­ло­куп­но ця­ло­то кул­тур­но на­след­ство?

10. В чл. 47, ал. 2, т. 2 след из­ра­за „да има“ да се до­ба­ви „зна­чи­телна“.

11. Чл. 50, ал. 1. За­що ар­хе­о­ло­гия­та е из­клю­че­на? Вяр­но е, че че­сто сре­ща­ни­те ар­хе­о­ло­ги­че­ски кул­тур­ни цен­но­сти са дви­жи­ми, но има и нед­ви­жи­мо ар­хе­о­ло­ги­че­ско на­след­ст­во, кое­то се ек­с­по­ни­ра ка­то ед­но цяло.

12. В чл. 87 – Въз­наг­раж­де­ние­то за ли­це­то, на­ме­ри­ло на ар­хе­о­ло­ги­че­ски кул­тур­ни цен­но­сти да бъ­де фик­си­ра­на в за­ко­на, (25–30%) от па­зар­на­та стой­ност, а не в На­ред­ба на ми­ни­стъ­ра на кул­ту­ра­та, за да сти­му­ли­ра всич­ки граж­да­ни и да не се про­ме­ня су­бек­тивно.

13. В чл. 89, ал. 6. Не се да­ва от­го­вор как прак­ти­че­ски ще се ре­ши проб­ле­ма с „иден­ти­фи­ка­ция­та“ на ве­щи­те – кул­тур­ни цен­но­сти, след ка­то се изи­ск­ва при­ла­га­не на офи­ци­а­лен до­ку­мент за соб­ст­ве­ност или дър­жа­не, ка­къв­то в над 90 % от слу­чаи­те ще от­съст­ву­ва? Прак­ти­че­ски то­ва оз­на­ча­ва, че ще бъ­де от­ка­за­на иден­ти­фи­ка­ция, а не се да­ва от­го­вор и как­во ще ста­не с вещ­та. Ос­во­бож­да­ва ли се вещ­та от ре­жи­ма на сдел­ки­те с кул­тур­ни цен­ности?

14. Чл. 92, ал. 1. Сро­кът е пре­ка­ле­но дъ­лъг. Да се пре­раз­гле­да по от­но­ше­ние на скъ­ся­ва­не­то на сро­ка и да има оп­ция от………. до…..

15. В чл. 97, ал. 3. Не след­ва да се зап­ла­ща дър­жав­на так­са за кул­тур­ни цен­но­сти, кои­то ня­ма да бъ­дат впи­са­ни в ре­ги­стъ­ра на дви­жи­ми­те кул­тур­ни цен­но­сти. За дру­ги­те е оправ­да­но, за­що­то ще мо­гат да се раз­по­реж­дат с тях, вклю­чи­тел­но чрез про­даж­ба на аук­циони.

16. Чл. 100 Опре­де­ле­ние­то е не­пъл­но и не­точно.

17. В чл. 101. Опре­де­ле­ние­то за „ко­лек­ци­о­нер“ – ог­ра­ни­ча­ва при­лож­но­то по­ле до ли­ца­та, кои­то имат из­гра­де­ни ко­лек­ции, с кое­то се ог­ра­ни­ча­ват пра­ва­та на хи­ля­ди граж­да­ни да ко­лек­ци­о­ни­рат. Съз­да­ва­не­то на ко­лек­ция се пред­хож­да от дъл­го­го­диш­на съ­би­ра­тел­ска дей­ност. То­ва е не­ну­жен ли­цен­зи­о­нен ре­жим, кой­то на­ру­ша­ва чо­веш­ки­те пра­ва за сво­бод­на ини­ци­а­ти­ва, за сдру­жа­ва­не и пр. Ос­вен то­ва, иден­ти­фи­ка­ция­та на ве­щи­те за приз­на­ва­не­то им ка­то „ко­лек­ция“, оз­на­ча­ва зап­ла­ща­не на так­си, ка­то пред­по­став­ка за по­лу­ча­ва­не ста­тут на „ко­лек­ци­о­нер“, кое­то не е по си­ли­те на все­ки съ­би­рач на кул­тур­ни цен­но­сти. Дър­жа­ва­та не­ос­но­ва­тел­но се на­мес­ва в струк­ту­ри­те на граж­дан­ско­то об­ще­ст­во и ог­ра­ни­ча­ва ед­на об­ще­ст­ве­но­по­лез­на дей­ност.

18. Чл. 105, ал. 1. Изи­ск­ва­не­то за пред­ва­ри­тел­на иден­ти­фи­ка­ция и за ре­ги­ст­ра­ция на кул­тур­ни­те цен­но­сти, кои­то не са на­ци­о­нал­но бо­гат­ст­во, ка­то усло­вие за из­вър­ш­ва­не на прав­ни сдел­ки е на­ру­ша­ва­не пра­во­то на соб­ст­ве­ност и на сво­бод­ния па­зар в но­ви­те ико­но­ми­че­ски усло­вия. То­ва изи­ск­ва­не ще ог­ра­ни­чи до ми­ни­мум въз­мож­но­сти­те за тър­го­вия на ан­тик­вар­ни­те ма­га­зи­ни. Ос­вен то­ва ни­къ­де в за­ко­на не е по­со­че­но как­во тряб­ва да се из­вър­ши от ан­тик­ва­ри­те или соб­ст­ве­ни­ци­те на оста­ве­ни­те там ДКЦ, ка­то за­ва­ре­но по­ло­же­ние. Тряб­ва ли те да бъ­дат и най-ве­че мо­же ли да бъ­дат иден­ти­фи­ци­ра­ни по ре­да на про­е­к­то­за­кона?

19. Чл. 105, ал. 2. По от­но­ше­ние на сдел­ки с кул­тур­ни цен­но­сти на­ци­о­нал­но бо­гат­ст­во да има ня­как­ва ог­ра­ни­чи­тел­на заб­ра­на. То­ва е фор­ма на опаз­ва­не на на­ци­о­нал­но бо­гат­ст­во на дър­жа­ва­та. Из­ра­зът „дър­жа­ва­та има пра­во да пред­ло­жи“ да се за­ме­ни с „дър­жа­ва­та пред­лага“.

20. Чл. 106, ал. 3. Не­пра­вил­но се ог­ра­ни­ча­ват ча­ст­ни­те му­зеи при сдел­ки с кул­тур­ни цен­но­сти са­мо до об­мен­ния си фонд, как­то е при дър­жав­ни­те и об­щин­ски­те му­зеи. То­ва е ча­ст­на соб­ст­ве­ност, га­ран­ти­ра­на от Кон­сти­ту­ция­та и след­ва да има въз­мож­ност за сдел­ки и с кул­тур­ни цен­но­сти – на­ци­о­нал­но бо­гат­ство.

21. Чл. 107, ал. 2. Не­до­пу­сти­мо е в прав­на нор­ма да се изи­ск­ва сдел­ки­те с ко­лек­ции да се из­вър­ш­ват са­мо в тях­на­та ця­лост, за­що­то „ко­лек­ция­та“ не е не­що за­сти­на­ло, а е ви­на­ги в ди­на­ми­ка, ос­вен ко­га­то се ка­сае за на­сле­дя­ване.

22. Пред­ви­де­ни­ят ред (во­де­не на спе­ци­а­лен ре­ги­стър) в чл. 109, ал. 1 би след­ва­ло да се от­на­ся са­мо за ве­че иден­ти­фи­ци­ра­ни­те кул­тур­ни цен­но­сти, в ча­ст­ност за те­зи, кои­то са „на­ци­о­нал­но бо­гат­ство“.

23. Чл. 110. Изи­ск­ва­не­то за спе­ци­ал­ни скла­до­ве и по­ме­ще­ния за тър­гов­ска дей­ност с кул­тур­ни цен­но­сти след­ва да е по­же­ла­тел­но, а не за­дъл­жи­тел­но, за­що­то е въпрос на въз­мож­но­сти и та­ка се ог­ра­ни­ча­ват сто­ти­ци по­тен­ци­ал­ни тър­гов­ци, с кое­то им се ог­ра­ни­ча­ват пра­ва­та и сво­бо­ди­те за сво­бод­на сто­пан­ска ини­ци­а­тива.

24. Чл. 112. Не­пра­вил­но е свеж­да­не­то на сто­пан­ски­те су­бек­ти, има­щи пра­во да ор­га­ни­зи­рат тър­го­ве са­мо от тър­гов­ци – ак­ци­о­нер­ни дру­же­ст­ва, за­що­то се ли­ша­ват от то­ва пра­во дру­же­ст­ва­та с ог­ра­ни­че­на от­го­вор­ност и др., с кое­то се мо­но­по­ли­зи­ра па­за­ра и се на­ру­ша­ва За­ко­на за кон­ку­рен­цията.

25. Чл. 114, ал. 1. Не е не­о­б­хо­ди­мо та­ко­ва ви­со­ко ни­во и раз­ре­ше­ния за ве­щи­те, кои­то мо­же да се про­да­ват на търг, ос­вен ако не се пре­след­ват ко­мер­че­ски це­ли – дър­жав­ни так­си. По­след­ни­ят след­ва да е от­крит за всич­ки граж­да­ни и ре­жи­ма да е уве­до­ми­те­лен, а не раз­ре­ши­те­лен, кое­то по­раж­да ко­рупция.

26. Чл. 117. Ред­но е за про­даж­ба на кул­тур­ни цен­но­сти нац. бо­гат­ст­во да се ор­га­ни­зи­ра аук­ци­он, ор­га­ни­зи­ран от БНБ

27. Чл. 118. Не е не­о­б­хо­ди­мо за­дъл­жи­тел­но­то при­съст­вие на слу­жи­тел на МК при про­веж­да­не на тър­га, още по­ве­че за да сле­ди да­ли се спаз­ват усло­вия­та за не­го­во­то про­веж­дане.

28. Чл. 119. Тук се по­соч­ва са­мо уча­стие на му­зеи­те ка­то про­да­ва­чи, а за­що не се рег­ла­мен­ти­ра и пра­во­то им да бъ­дат ку­пу­вачи?

29. В чл. 140, ал. 2 да се до­ба­ви „са­мо, ако са в рам­ки­те на при­род­ни­те и ар­хе­о­ло­ги­че­ски­те ре­зер­ва­ти, съз­да­де­ни със за­кон“. В съ­щия член, ал. 3. Раз­по­ред­ба­та е с не­яс­но съ­дър­жа­ние. След­ва да от­пад­не тер­ми­нът „с „на­ци­о­нал­но зна­че­ние“.

30. Чл. 193, ал. 1. Сан­к­ция­та от 3 000 ле­ва до 5 000 ле­ва за ре­а­ли­зи­ра­не на ин­ве­сти­ци­о­нен про­ект или из­вър­ш­ва­не на на­ме­са в за­щи­те­ни те­ри­то­рии е сме­хот­вор­на, за­що­то съ­о­т­вет­ст­ва на та­ка­ва за из­вър­ш­ва­не на прав­ни сдел­ки с не­и­ден­ти­фи­ци­ра­ни и не­ре­ги­ст­ри­ра­ни кул­тур­ни цен­но­сти (чл. 200). Да се за­ви­ши де­се­ток­ратно.

31. В чл. 202. Да се до­ба­ви „ако не под­ле­жи на по-теж­ко на­ка­за­ние“.

32. § 5, от ПЗР ал. 1. Сро­кът е не­по­сил­но кра­тък и не­ре­а­лен за из­пъл­не­ние. След­ва да бъ­де по­не ед­но­го­ди­шен, за да по­ро­ди прав­ни по­сле­ди­ци. Той ка­сае за­ва­ре­ни­те по­ло­же­ния, но не се да­ва от­го­вор как ще се про­це­ди­ра при но­во при­до­би­ти или но­во­о­т­кри­ти кул­тур­ни цен­но­сти, под­ле­жа­щи на ре­ги­ст­рация.

33. § 5, от ПЗР ал. 2. Раз­по­ред­ба­та е не­за­ко­но­съ­об­раз­на. Да от­пад­не. Не мо­же да се за­о­би­ко­ли из­ме­не­ние­то на За­ко­на за дър­жав­на­та соб­ст­ве­ност, с кое­то бе­ше от­ме­не­на раз­по­ред­ба­та на чл. 2, ал. 2, т. 3 и па­мет­ни­ци­те на кул­ту­ра­та от на­ци­о­нал­но и све­тов­но зна­че­ние пре­ста­на­ха да бъ­дат пуб­лич­на дър­жав­на соб­ст­ве­ност (ДВ бр. 124/30.10.1998 г.). Се­га те се под­чи­ня­ват на об­щи­те раз­по­ред­би на чл. 79 и чл. 80 от За­ко­на за соб­ст­ве­ност­та, т. е. мо­гат да се при­до­би­ват по дав­ност от 5 го­ди­ни, при не­пре­къс­на­то вла­де­ние на вещ­та. Ако иска да за­па­зи кул­тур­ни­те цен­но­сти в Бъл­га­рия, дър­жа­ва­та след­ва да из­пол­з­ва ли­бе­ра­лен ре­жим при ре­ги­ст­ра­ция­та и иден­ти­фи­ка­ция­та и да се от­ка­же от до­ку­мен­та за соб­ст­ве­ност, ка­то го за­ме­ни с Дек­ла­ра­ция­та по чл. 313 от На­ка­за­тел­ния ко­декс (НК), коя­то е до­ста­тъч­на га­ран­ция и въз­мож­ност за ре­а­ли­зи­ра­не на на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност при до­каз­ва­не, че се ка­сае за ве­щи, при­до­би­ти чрез пре­стъп­ление.

34. § 5, от ПЗР ал. 3. Приз­на­ва­не­то на ка­че­ст­во­то на „дър­жа­тел“ е по съ­ще­ст­во ек­с­про­при­а­ция на ча­ст­на соб­ст­ве­ност, кое­то е не­до­пу­сти­мо по Кон­сти­ту­ция и за­кон, при от­съст­вие на пре­стъп­ле­ние. Опи­тът да се пре­неб­рег­не из­ме­не­ние­то на За­ко­на за соб­ст­ве­ност­та (ДВ бр. 124) 30.10.1998 г.) с не­за­чи­та­не на по­сле­ди­ци­те от из­тек­ла­та при­до­бив­на дав­ност е дра­стич­но на­ру­ше­ние на пра­во­то, не­за­ви­си­мо от ква­ли­фи­ка­ция­та на то­зи акт в мо­ти­ви­те на за­ко­на, ка­то „на­ци­о­нал­но бе­зот­го­вор­на от­мя­на на раз­по­ред­ба­та на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗДС“ и обя­вя­ва­не­то, че то­ва се пра­ви в ин­те­рес на ця­ло­то об­ще­ство.

35. За­що в § 5, ал. 7 дви­жи­ми­те ар­хе­о­ло­ги­че­ски цен­но­сти, кои­то не са на­ци­о­нал­но бо­гат­ст­во мо­же да се про­да­ват са­мо на търг, а не и в ан­тик­вар­ни­те ма­га­зини?

36. От ПЗР на про­е­к­то­за­ко­на не ли­чи, че той е на­со­чен да пре­дот­вра­ти по на­та­тъш­но­то уни­що­жа­ва­не на ар­хе­о­ло­ги­че­ско­то на­след­ст­во, чрез кру­ти мер­ки за не­го­ва­та за­щи­та и опаз­ва­не от пре­стъп­ни по­се­га­тел­ст­ва на фи­зи­че­ски и юри­ди­че­ски ли­ца, вкл. т. н. „има­ня­ри“, за­що­то ня­ма пре­прат­ки към съ­ще­ст­ву­ва­щи­те на­ка­за­ния в НК и но­ви тек­сто­ве в за­щи­та на ар­хе­о­ло­ги­че­ско­то ни бо­гат­ство.

III. ЗАК­ЛЮ­ЧЕ­НИЕ:

1. Въз ос­но­ва на го­ре­и­з­ло­же­но­то счи­та­ме, че в то­зи вид За­ко­нът за кул­тур­но­то на­след­ст­во не след­ва да се при­е­ма на вто­ро че­те­не, за­що­то ня­ма да по­ро­ди очак­ва­ни­те прав­ни по­сле­ди­ци за за­щи­та на кул­тур­но-исто­ри­че­ско­то бо­гат­ст­во на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия. Той ще съз­да­де „ха­ос“ в та­зи об­ласт и тряб­ва да ми­нат го­ди­ни за лик­ви­ди­ра­не на вред­ни­те по­сле­ди­ци (ня­кои ще бъ­дат не­по­пра­ви­ми). Не­о­б­хо­ди­мо е ос­нов­но, из­ця­ло да бъ­де пре­ра­бо­тен, тъй ка­то е сбър­ка­на не­го­ва­та фи­ло­со­фия и ня­ма яс­на ви­зия за на­ше­то кул­тур­но на­след­ст­во в рам­ки­те на Ев­ро­пей­ския съюз.

2. За­ко­но­про­е­к­тът след­ва да се вър­не на Ко­ми­сия­та по кул­ту­ра при На­род­но­то съб­ра­ние на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия за­ед­но с на­пра­ве­ни­те за­бе­леж­ки и пре­по­ръ­ки меж­ду I и II че­те­не от на­род­ни­те пред­ста­ви­те­ли и от всич­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни стра­ни – ко­лек­ци­о­не­ри, ан­тик­ва­ри, граж­да­ни и пр. за из­ра­бот­ва­не­то на ка­че­ст­ве­но нов за­ко­но­проект.

3. При из­гот­вя­не­то на но­вия про­ект на За­ко­нът за кул­тур­но­то на­след­ст­во да се прив­ле­кат за уча­стие спе­ци­а­ли­сти от всич­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни стра­ни, вклю­чи­тел­но не­пра­ви­тел­ст­ве­ни­те ор­га­ни­за­ции и да се взе­мат пред­вид всич­ки на­пра­ве­ни­те пред­ло­жения.

4. Но­ви­ят за­ко­но­про­ект да се пре­до­ста­ви за ши­ро­ко об­ще­ст­ве­но об­съж­да­не пре­ди да се вне­се за раз­глеж­да­не в Ко­ми­сия­та по кул­ту­ра и в пле­нар­на за­ла на На­род­но­то съб­ра­ние на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия – в пре­са­та, ра­дио­то и те­ле­ви­зия­та, по­доб­но на то­ва ор­га­ни­зи­ра­но от ра­дио „Да­рик“ на 29.07.2008 г.

5. След об­съж­да­не­то му да бъ­де ко­ри­ги­ран и да се пре­до­ста­ви за мне­ние на Ге­не­рал­ния сек­ре­та­ри­ат към Съ­ве­та на Ев­ропа.

6. Ако се по­лу­чи одоб­ре­ние, Ко­ми­сия­та по кул­ту­ра да го вне­се за об­съж­да­не в На­род­но­то съб­ра­ние на Ре­пуб­ли­ка Бъл­гария.

Ад­ре­си за ко­рес­пон­ден­ция:

1. Съюз на нумизматичните дружества в България, Седалище В. Търново, E-mail: sndbvt@gmail.com и stavri.topalov@gmail.com

2. Съ­юз на ан­тик­ва­ри­те в Бъл­га­рия: Ю. Вър­ба­но­ва, пред­се­да­тел, E–mail: jvarbanova@gmail.com;

3. Асо­ци­а­ция „Ар­хеа“: Николай Янков, E–mail: arhea@mail.com;

4. Асо­ци­а­ция „Еко­ло­гия и си­гур­ност“: доц. д–р В. Ар­гат­ски, E–mail; Esfoundation@mail.bg;

5. Асоциация „Сфера“: Веселин Божиков, E-mail: sfera@mail.com

6. На­ци­о­нал­но дру­же­ст­во „Тра­ди­ция“: Ст. Джу­ма­ли­ев, пред­се­да­тел, E–mail: stancho. djumaliev@abv.bg;

ИЗГОТВИЛИ:

Т. Предов–д-р по право,почетен член на СНДБ, пълномощник на СНДБ, гл.редактор на“Антиквариат и колекционерство”

н. с. І ст. инж. Ст. Топалов, почетен член на СНДБ, пълномощник на СНДБ

инж. В. Възелов, председател на Народно-образователно читалище на любителите и пазителите на националните старини и на Софийското нумизматично дружество“Г.С.Раковски”

Л. Младенов, зам. Председател на Национално сдружение за Защита културното наследство на България„Бъднина”

Ю. Върбанова, председател на Съюза на антикварите в България

Ем. Михайлов, председател на Съюза на българските антиквари

полк. о.з. инж. Ст. Джумалиев, председател на НД „Традиция”

В. Божиков, гл.секретар на Асоциация „Археа” и Асоциация “Сфера”

08.08.2008 г.

гр. Со­фия