Становище на Фондация „Тракия“

Относно принципите на правовата държава и законопроекта „Чилова“

Основна цел на Законопроекта “Чилова” е отмяна на действащия ЗПКМ  и преуреждане на  правния статус на паметниците на културата и специално движимите паметници на културното наследство. Какво обаче става на практика? Действащият Закон за паметници на културата и музеите (ЗПКМ) правен при социализма   многократно изменян и подобряван има значително по-добри качества от предложения Закон за културното наследство (ЗКН), както по гледна точка на структура и пълнота на урежданата материя, така  и като конкретни формулировки на нормите. Предложените нови норми  на ЗКН са некачествени, с неизпипани редакции, многословни и изобилстващи с баластни  административни подробности, които  повече биха подхождали на  подзаконов акт с административно-правен характер, отколкото на закон с толкова важно значение и материя на регулиране. Отмяната на един качествен  и ефективен, с регулативните си решения  нормативен акт и замяната му с предлагания ЗКН ще постигне първо законодателен вакум. Това ще произтече от обстоятелството, че  при разработването на  законопроекта  не е съобразявано в детайли  с  действащото законодателство. Законопроектът влиза в непреодолима колизия с действащите към момента законодателни решения. Някои от предложените текстове са несъвместими с прокламирания от  Конституцията на Република България принцип за неприкосновеност на частната собственост (член 17), на принципа на разделение на властите ( член 8 ) и като цяло  на принципите  за правова  и демократична държава (Преамбюл  на Конституцията). Опитът чрез закон  да бъде отнета  собствеността на  граждани,  установена преди влизането му в сила,  по допустимите от действащите закон-придобивни способи, като с обратна сила  се изключва допустимостта  на някои  от тези способи  и по този начин  с обратна сила  се отрича  правото  на собственост, е противоконституционен. Нарушават се принципите за върховенство на Конституцията и равенство пред закона; за неприкосновенност на частната собственост. Това разрешение няма нищо общо с принципите на правовата държава и може  да се окачестви единствено като законодателен произвол. Законодателят не може да внася

несигурност в обществените отношения, като с необмислени  нормативни актове преурежда  упражнявани с години права, от които са възникнали важни за гражданите  и юридическите лица  правни последици.

Законопроектът поражда гнетящо чувство у адресатите със своите разпоредби, които в общи линии се свеждат до  безкрайни задължения за собствениците, владелците и държателите на движими паметници на културното наследство и четиридесет текста  административно-наказателни  разпоредби. Даже, когато законопроектът  урежда  правата на тези лица, той ги урежда по такъв начин, че тези права се превръщат в задължения.  Затова,  всеки непредубеден юрист ще се съгласи, че в един закон, който  според  мотивите си поставя за цел да

“обогатява  националната законодателна традиция в областта на културното наследство”, 1/5 от неговия нормен обхват да се състои от административно–наказателни  разпоредби е нормотворчески  подход, който не си позволяваше законодателят  и  в годините на авторитарния режим при социализма. Кой здравомислещ притежател на културна ценност ще се реши,  да се подложи  на процедурата, предвидена в проектозакона за идентификация и регистрация? Да не говорим , че в научен аспект идентифицирането е от изключителна важност и то не е някакво абстрактно понятие. Това  е един сложен научно-изследователски процес, а не както се третира  в законопроекта, че идентифицирането касае само регистрирането на културни ценности – частна собственост.  И,  ако поставяме акцент  върху идентифицията на културни  ценности, то е защото това е проблем, който занимава не само българската, но и световната общественост. Той е разглеждан  на международни  форуми и не случайно  през 1993 г. Фондация “Пол Гети” поставя началото на един проект “Каква е ролята  на документирането в закрилата на културни ценности и въвеждането на стандарти за идентифицирането им”. Този някак  си,   пренебрегван   от законопроекта въпрос, който бе засегнат от специалисти на фондация “Тракия”,  и на който  малцина обръщат внимание, е в основата на пресичането на незаконния трафик и сделки с културни ценности.  И ако  някои досега не е разбрал значимостта на чл. 11, ал. 3 от ЗПКМ (редакция от 2004 г.) и Наредба 1  от  2005 г., които установяват възможно най-цивилизовани разрешения в отношенията между държавата и собствениците  на движими  паметници на културата, то какво  налага  нова процедура в идентификацията на движимите културни ценности частна собственост и то само   в рамките на три месеца. До какво ще доведе  неудачната разпоредба на параграф 6 от ПРЗ, която предвижда движимите археологически културни ценности, за които не е

поискана идентификация в срока по параграф 5, ал. 1 от законопроекта да подлежат на конфискация. Можем да си представим  в каква юридическа война  искат да въвлекат  вносителите на законопроекта държавата и притежателите на такива културни ценности. Юридическа война, в която ще бъде безразлично коя страна  ще се окаже победител, защото  във всички случаи това ще означава загуба и вреди върху културните ценности, които законопроекта декларира, че цели да защити.

Управителният съвет на фондация “Тракия”  счита, че  Законопроекта за културното наследство е вреден за регулирането на това наследство и трябва да бъде оттеглен или оставен  без движение, преди да е нанесъл своите пакостни последици.

Advertisements
Публична on септември 1, 2008 at 1:57 am  Вашият коментар  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: