Фонограма от дискусията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проведена на 9 септември 2008 г.

Пламен Крайски: Искам да благодаря на г-жа Чилова и народните представители, които уважиха събитието, искам да благодаря на представителите на Българската православна църква, искам да благодаря на представителя на католическото вероизповедание. Искам да благодаря на всички онези колеги, които изявиха желание да присъстват, но по една или друга причина не са в залата, включително и на проф. Дойнов, който е доайен на науката музеология и в практиката на музеите. Искам да изкажа извинението на нашия домакин, проф. Биолчев, който поради заминаване в чужбина е възпрепятстван да присъства.

Целта на нашето събиране е големият обществен интерес, който предизвика приемането на 1-во четене на Закона за културното наследство (ЗКН). Безспорен е фактът, че в последните 20 години ние все по-силно изпитвахме необходимостта от наличнието на подобен закон. Искам да приветствам групата, която го е направила, защото знам какъв труд е направата на един закон, знам съдбата на законите, които се правеше опити в различни години от различни парламенти да се внасят и не стигнаха до едно съществено развитие и до тяхното приемане. В същото време се чуха различни гласове от наши колеги, от учени, от представители на неправителствени организации (НПО-та), които изразиха отрицателни становища. Това предизвика и нашето обсъждане, за да има една равнопоставеност, за да продължим това, което започнаха НПО-тата на колекционерите, защото считаме, че така ще бъде само едностранчиво разглеждан въпросът, а той не е едностранчив, а касае цялото общество и отношенията ни с други държави.

Бих помолол г-ца Чилова да изнесе мотивите при подготовката на закона, за да имаме една база, на която да стъпи нашето обсъждане.

Нина Чилова: Аз на свой ред искам също да благодаря на „Кръг Будител” за инициативата и за гражданската загриженост по този ключов проблем, който несъмнено провокира дебат за нашата национална идентичност, нашият най-голям принос в европейското семейство. Очаквам от тази дискусия конструктивни предложения, които ще дообогатят и разширят законодателните предложения, включени в предложения Законопроект за културното наследство. Преди да започна по същество по философията на закона, искам да кажа няколко думи по един изключително важен за обществото въпрос, а именно как беше подготвен този законопроект.

Да ви призная честно, провокирана съм да говоря по този въпрос и от поканата, отправена към всички нас, от две съмнителни определения, „на тъмно” и „анонимно”. Аз лично го отдавам или на некомпетентност, или на неинформираност. Трябва да бъдем честни към себе си и към цялото българско общество. Дами и господа, този законопроект е подготвян в Комисията по култура (КК) цели две години. Мисля, че това е най-естествената територия на законодателен процес в Република България (РБ). Повярвайте ми, там кабинетите са светли. По въпроса с необходимостта от този закон КК и всички народни представители направиха надпартийно усилие по това законодателно начинание. Защото темата за културното наследство безспорно е национална кауза и тя не може да бъде обременявана с партийни пристрастия. Всички парламентарни групи излъчиха свой представители, заедно с това ние привлякохме различни експерти. Длъжна съм да зачета техните имена:

Софийски университет, Исторически факултет, катедра Археология – доц. Тотко Стоянов, д-р Калин Димиртов

Философски ф-т, катедра История и теория на култирата – д-р Иван Табаков

Юридически ф-т – доц. Екатерина Матеева

Национален археологически институт с музей при БАН – проф. Маргарита Ваклинова, проф. Васил Николов

Боряна Русева, нумизмат, Бистра Божкова, нумизмат

Национална Художествена Академия, катедра Консервация и реставрация и – проф. Веселина Инкова, проф. Валентин Тодоров

Асоциация на Реставраторите в България – проф. Григори Григоров, Стефан Белишки

Българска музейна камара – д-р Иля Прокопов

Национален исторически музей Валентин Пенчев

Национална Художествена академия – Борис Данаилов, директор

Венелина Григорова-Генчева, д-р по нумизматика

Кристиян Русев, Великотърновски университет, Юридически ф-т

Магдалина Михайлова Станчева

д-р Константин Кисьов, директор на Регионалния исторически музей, гр. Пловдив

Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей, гр. Велико Търново

Таня Малева, директор на Регионалния исторически музей, гр. Смолян

Валентин Дебочички, директор на Регионалния исторически музей, гр. Кюстендил

Антиквариатите, г-жа Върбанова

Национално сдружение на общините, Мария Куманова, архитект Валентина Върбанова

Няма да изброявам имената на хората от МК, Националния институт за паметниците на културата, Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Всичките 16 вносители на законопроекта от Народното събрание (НС), правната дирекция и дирекция „Европейска интеграция”.

Позволих си да прочета тези имена, защото това, че тези личности не са абонирани за сутрешните блокове на медиите, не ги прави по-малко значими, по-лоши професионалисти и по-малко хора.

Искам да благодаря на усилията на всички тези експерти и се надявам да продължим да работим заедно между 1-во и 2-ро четене.

По отношение философията на закона, бих искал да стартирам, за да няма спекулации, с европейски прочит по тази тематика. КК направи проучване как е уреден този въпрос на европейско ниво. Това, около което се обединихме всички народни представители плюс посочените експерти, е че законът трябва да бъде консервативен по отношение на археологическото наследство и либерален по отношение на мобилността на културните ценности. Мисля, че по този извод стоим най-близо до гръцкия закон, което е нормално, защото като страна, която е трета по културни ценности, е нормално да реципираме философии от закон, който е най-близко до нас.

По отношение на философията на закона, мисля, че в това, което аз получих, в по-голямата си част по-скоро се доближаваме, отколкото се раздалечаваме. Мисля, че очакванията, които тук са написани, в по-голямата си част се съдържат във философията на закона. На първо място това е съвременен закон, който отговаря на европейските правила, защото в него имаме модерни механизми, свързани с опазването както на недвижимото, така и на движимото културно наследство. Някои от тях бих споменала, на първо място формата на публично-частно партньорство, възможността за социализирането на недвижимите културни ценности се регламентира чрез концесионирането като правен регламент. Разбира се, чуха се гласове, вероятно ще се работи по тази тема и ако има аргументи, някои ограничения може и да отпаднат.

Друга важна политика за опазване на недвижимото имущество е възможността при неспазване на задълженията, предвидени в закона, държавата, респективно общината, да вписват законна ипотека. Нещо, което не само е добра европейска практика, но е предвидено и в нашето законодателство.

По отношение на движимото културно наследство, най-важният европейски прочит е възможността за търговия с културни ценности, разбира се, при тяхната идентификация и регистрация. Важен момент тук е възможността за аукционна търговия, както и държавата да има право да бъде първи купувач от гледна точка на възможността при равни други условия тя също да участва в тези търгове.

Следващият въпрос, който се поставя, това е децентрализацията. Няма да се спирам подробно, но този принцип се прокарва както по отношение на субектите, така и на обектите и на дейностите, свързани с опазването на движимото и недвижимо културно наследство. На следващо място, това е въпросът, защитаващ националното културно наследство, ограничаващ иманярството и незаконния износ, закон, зачитащ правото на собственост. По отношение на незаконния износ и временен износ и по отношение на връщане на незаконно изнесените ценности, мисля, че сме максимално лимитирани по отношение на връщане на незаконно изнесените ценности, тъй като по регламент имаме директиви, които изцяло са инкорпорирани, по отношение на археологическото културно наследство имахме консенсус по това да бъде рестриктивен режим, обявява се движимото и недвижимосто за публична държавна собственост, т.е. като вещ извън възможен граждански оборот, това е европейска политика и по този начин ние стремим държавата да съхрани и запази източникът на историческата ни памет и национално достойнство.

Правото на собственост е решено по единствения възможен начин за българското и европейско законодателство, т.е. този, който твърди, че е собственик и иска да черпи облаги от този си статут, трябва да го докаже съгласно възможностите, които се предвиждат в нашата правна система. Колеги, ние нямаме илюзията, че сме направили един съвършен закон. Със сигурност има много неща, които между 1-во и 2-ро четене ще бъдат дообработвани. Моето очакване от тази дискусия, както и на колегите, е да се проведе един конструктивен диалог, нещо повече, аз, като председател на комисия, ще направя предложение за максимален срок, три седмици за предложения, очакваме от вас да дадете писмени предложения, около които се обединявате, както и да предложите едно лице, което да участва в работната група между 1-во и 2-ро четене. Искам да заявя, че както сме работили в условията на разбирателство по подготовката на закона, между 1-во и 2-ро четене ще продължим да работим със същия тон.

Най-важното нещо, с което искам да приключа, е че този закон беше приет на 1-во четене със смазващо мнозинство. Около този закон се обединиха управляващи и опозиция. Което означава, че народните представители наистина демонстрираха политическа воля, отговорност и кураж да решат тази национална тема по един адекватен начин, който отстоява и защитава българския национален интерес.

Пламен Крайски: Искам да благодаря на г-ца Чилова за задълбоченото представяне на закона, за начина, по който е изработен, и да уверя, че нашето желание е да се изчистят нещата и да се продължи напред по отношение на един качествен закон. Това, което тя цитира, е позицията на кръг Будител по отношение на необходимостта от един нов закон. Становището на кръг Будител ще го прочете д-р Иля Прокопов, член на Управителния съвет, след което да се зададат въпроси на народните представители.

Иля Прокопов: Изчита становището на „Кръг Будител”

Пламен Крайски: Да дадем възможност на нашите гости да зададат въпроси.

Отец Дионисий: Благодаря на Кръг Будител.

Недопустимо е непоканването на Православната църква при разглеждането на „Законопроекта Чилова”, при положение че православната църква е един от основните собственици на движими и недвижими ценности, да не казвам вторият такъв след самата държава. Неясното за нас е как ще бъдем държатели, а не собственици на своето култово имущество, което се явява културно-историческо наследство. Националният църковен историко-археологически музей как ще доказва откъде и как е станал собственик, как ще участва на международни прояви и други събития, свързани с неговата дейност? Иконохранилищата по митрополиите в страната притежават изключителни ценности, които според църковните канони се стопанисват изключително и само от местния архиарей. Ето защо този законопроект би нарушил религиозните човешки права на религиозното изпълнение в България. Аз лично ще се моля този законопроект да не се приеме, защото иначе жалко за душите на тези, които са негови вносители. И ви пожелавам на всички успех и ползотворна дейност и моля д-р Михайлов да ни бъде в помощ.

Николай Михайлов: Вашето изказване беше много рязко, вие употребихте думи, които обикновено не фигурират в лексиката на духовното лице. Вие сте само частично компетентен по темата, подходът ви от моя гледна точка трябваше да бъде по-внимателен, отворен за противоречията на една сложна дискусиш. За да намерите вид, с вашия статут на духовно лице, път за правилно отсъждане, а не за предубедено и стъписващо изказване като това, което направихте. Казвам, че това е едно изказване, което ще трябва от мое мнение да бъде преживяно снизходително.

Евгени Сачев: Здравейте! Доцент съм в единсвената катедра в България и Европейския съюз по Културно-историческо наследство. Искам да кажа, че този законопроект, ако бъде приет, граничи с национално предателство. И не са силни думи. Повярвайте, аз уважавам амбициите на г-ца Чилова, но тя се е заела с една непосилна задача, която ще донесе проблеми на цялата държава. Моите въпроси са: след като казахте, че толкова много хора са участвали в подготовката на законопроекта, как си обяснявате, че нито един представител на нашата катедра не е участвал? Как ще обясните, че толкова много, вече над 18, НПО-та, включително международно представени, в областта на опазването и съхраняването на културно-историческото наследставо, застанаха срещу този законопроект? Не става дума само за колекционери.

Второ, вие казахте, че със смазващо мнозинство в пленарна зала на 1-во четене този законопроект е приет. Обяснете ми тогава защо с такова пренебрежение се отнасяте към доклада на Съвета на Европа? Там е казано, че това е непоследователен закон, че не съответсва на Европейските конвенции, по които България е страна. И това вие добре го знаете, защото официално сте поискали такова становище. Защо не се съобразихте? Вече има подписка, от редица интелектулаци, които също са против този законопроект. Правихме пресконференция, на която видни общественици също се обявиха против този законопроект. Как си обяснявате, че това можа да продължи във времето? Това е лудост.

Нина Чилова: Аз ще се опитам да не бъда емоционална, защото тук не трябва да има емоция, трябва да има разум. На мен ми е интересно, г-н Стоян Денчев и вие, г-н Сачев, бяхте на КК. Г-н Денчев подкрепи закона. Така че вие явно говорите от ваше собствено име, не от позицията на институцията. Втория въпрос, защо има 17 НПО-та, които събират подписка за закона. Аз ще бъда максимално честна. Това е ключовият въпрос в законопроекта, които мобилизира огромен ресурс срещу него – това е въпросът със собствеността. И по-скоро, това е опитът на народното представителство, заедно с експертите, да върнат националното културно наследство на българската нация – там, където то е било години наред. За какво става въпрос, защото се спекулира с тази тема. Параграф 5 и 6 – движимите археологически културни ценности от Освобождението до ‘98 г. и на законодателно, и на конституционно ниво са могли да бъдат придобивани единствено и само от държавата

Шум в залата: ЛЪЖА!

Нина Чилова: Нека създадем една конструктивна среда. Искам, ако имате възражения, имаме достатъчно хора – г-н Герджиков и юристи от СУ, които да отговорят на юридически въпроси, ако смятате, че ние не сме прави. Ние смятаме, че до ‘98 г. – на законодателно и конституционно ниво – движимите археологически паметници са могли да бъдат придобивани единствено и само от българската държава.

‘98 г. с един безпрецедентен законодателен акт се променя чл. 2 от закона за държавната собственост, с което се сваля специалната държавна закрила по отношение на паметниците на културата от световно и национално значение. Което на практика означава, че се дава възможност тези ценности да бъдат придобивани от частни лица по давност. Какво ние правим със закона? Ние връщаме и не зачитаме правните последици на изтеклата придобвна давност само по отношение на движимите исторически ценности национално богатство. Това е, което ние правим със закона. По отношение на всички останали движими археологически ценности, които нямат статут на национално богатство, този закон им признава правото на собственост. И това трябва много ясно да се знае. По този начин, чрез фигурата на държателя, ние изпълняваме конституционната разпоредба на чл. 23, изречение 2, а именно, че българската държава е длъжна да опазва националното културно-историческо наследство. Това е юридическата експертиза, зад която застават всички мои колеги. Ако има други съмнения в противоконституционност, единственият орган, които ще разреши евентуални спорове, това е Конституционният съд.

По отношение на доклада на Съвета на Европа. На първо място, представителят на Съвета на Европа беше поканен да даде становище как е решен въпросът с частните колекции, частната собственост върху археологическото наследство. Това, което е изпратено в Съвета на Европа, беше първоначален draft. Това, върху което се основава становището на Съвета на Европа. Най-важното на нас като комисия беше въпросът как да бъде уреден проблемът с частните колекции. Където становището беше, че българската държава не трябва да допуска амнистиране на частните колекции от движими археологически ценности.

Костадин Рабаджиев: До известна степен това е мое мнение, но съгласувано с Катедрата по археология на СУ. Категоричното мнение на Катедрата по археология е, че нов закон е нужен. Тук бих искал да поставя акцент върху дискусията за проектозакона. Тя ясно откроява две групи заинтересовани лица. Първата, това е професионата гилдия, археолози, историци, музейни специалисти, които измерват откритото, движими и недвижими паметници, с информацията, която ни предоставят за изминалата действителност. Втората се интересува само от паричната стойност на откритото и притежаваното. Поставен сам във витрината, артефактът не би могъл да въздейства, още по-малко да възпитава. За да се случи това, той трябва да проговори в научния анализ, за което е необходим целият контекст.

Иначе всички са загрижени за щетите от иманярството и призовават за сериозни мерки. Но не знам дали всички тук си даваме сметка, че иманярството не би съществувало, ако не бяха поръчките на законни, незаконни и полу-законни колекции от страната и чужбина. Затова борбата с иманярството минава през регулирането на колекционерството и музейните сбирки – държавни, общински и частни. Участниците в дискусиите непрекъснато се позовават на европейския опит. Но кой точно – защото една е ситуацията в Гърция, Италия и Испания, съвсем друга е във Франция, Англия, Скандинавия.

Позволявам си да се съмнявам в добронамереността на европейските експерти, съветващи за либерализация на пазара на антики, след като артефакти от България пълнят аукционите на големите аукционни къщи. Законът не е съвършен. Мнението ми по конкретни казуси ще бъде предоставено на КК чрез Асоциацията на българските археолози. Целта ми е да потвърдя нуждата от нов закон, който да принуди държавата да се погрижи за това, което би трябвало да е нейна грижа.

Камелия Касабова: Благодаря. Като следя дискусията дотук, се убеждавам, че този законопроект е попаднал в десятката. Защото ключовият въпрос на този законопроект е въпросът за собствеността. Вероятно има много дефекти, но ключовият въпрос е въпросът за собствеността. Кому трябва да принадлежат движимите паметници на културата, които са признати за национално богарютство – на държавата или на колекционерите? И тук най-спорна беше въведената фигура на държателя. Държането, с латинското наименование detencio, е известно отпреди 1600 г., още от Римското право. Оттам се реципира в Наполеоновия кодект, оттам преминава в редица европейски законодателства, включително и българското. Какво означава да си държател. Означава едно лице да упражнява фактическа власт върху вещ на правно основание, но не за себе си, а за другиго, в случая на държавата. Въвеждайки фигурата на държателя единсвено и само за движимите паметници на културата национално богарство, не за всички, ние ex lege, по силата на този закон, връщаме в доминиума на държавата онова, което й принадлежи. Което от вековни традиции това е признати. Държавата никога не е допускала да се придобиват по императивен начин подобни артефакти национално значение. Това е.

Не смея да предполагам каква е причината – желание да се предаде националното богатство в ръцете на частни колекционери или поради недоглеждане, в което се съмнявам, се променя чл. 2 от Закона за държавната собственост и така се променя държавната политика. Така тези артефакти от публична държавна собственост стават частна държавна собственост, дисквалифициарат се като такива, и по този начин се дава възможност на лица, които не могат да докажат по какъв начин са ги придобили, да станат техни собственици по давност. Това е истината и затова толкова много ни боли. Ние искаме да върнем тези ценности в ръцете на държавата, за да бъдат съхранени за идните поколения.

Веселин Божиков: Да, реагирах, че това, което каза г-ца Чилова е лъжа и ще се обоснова защо. Държавата никога не е била изключителен собственик на цялото археологическо наследство, включително и по времето на социализма. По отношение на законодателната уредба до 1944 г. По отношение на българския патримониум, веднага след Освобождението държавата е предприела по-драстични мерки по отношение на цялото културно наследство, включително археологическото. По-късно е имало възможност за притежаване на движимите археологически обекти от частни лица. По-късно, със закон от 1911 г., режимът е значително по-либерален. Зад нас стои това, което се нарича история и законодателна традиция до 1944г.

Собствеността е основният проблем на този закон, наред с това, че законът страда от несистемност, наред с това, че има проблеми с правните формулировки, наред с това, че въвежда фигурата на държателя и т.н. По-важното е, че в Констутуцията не е предвиден текст, че археологическите обекти са изключителна държавна собственост. Точно поради това този закон влиза в колизия с различни членове на конституцията и на това е посветен нашият правен анализ по отношение на член 140. Конституционният съд има практика по въпроса с културното наследство в лицето на решение 5/ 1996 и тази практика не е направила никаква разлика между археологически и неархеологически паметници на културата. Всички твърдения, че по Конституция археологическите ценности са изключителна държавна собственост, са неоснователни.

Огнян Герджиков: Вие какъв сте по специалност? Геофизик – аз нямам никаква компететентност в тази област.

Димитър Иванов: Има три положителни неща. Първото е, че има проект за закон. Второ, този закон е готвен от хора, които са обществено познати и приемливи, познати на гражданското общество, което представляваме. Третото е, че от нашата страна има хора, ангажирани по тази тематика. При това ангажирани не от служебното си положение, не от лична облага, а ангажирани от гражданското си съзнание, хора, които никога не са получавали пари от културното наследство. Според мен би трябвало двете страни да излъчат представители и да се седне на конструктивен разговор. Само че представителите на двете страни трябва да имат съответния квалификационен, образователен и административно-капацитетен ценз.

Разбира се, че законът е несъвършен. Ако се отнася до собствеността, най-малкият проблем сме аз и Васил Божков. Вземете ги, национализирайте ги. Още повече моите колекции от 12 г. са публични. Те пребивават в трите най-големи музеи въз основа на договори. С какво право уважаемите експерти от КК могат да предлагат неща, които излизат извън рамките на обществено-политическия дух и на крайно обърканото законодателство по тази тематика. Законът от 69 г. в някои отношения е по-добър от настоящия текст. Това е недопустимо. Иля Прокопов е голям специалист, а участва в защитата на позициите и на двете страни.

Дайте да успокоим топката. Защо бързате с приемането на този закон? Това подсказва, че преследвате някаква лична амбиция. Защото не е въпросът за собствеността, а за принципа. Защото аз ще подаря моята колекция някой ден на Националния военно-исторически музей (НВИМ), където тя е изложена. А нима НВИМ не е частен музей? И защо аз да съм равнопоставен, като частен собственик, на държавата. А държавата може ли да докаже своята собсвеност? Нека първо те да докажат, защото изтичането на паметници става в много по-голяма степен от тези, които са държавна собственост, а не от тези, които са частна?

Трябва да се седне. Парламентарните представители, гражданското общество, Българската православна църква, но основното е на масата да седнат компетентви хора.

Елеонора Николова: Очаквах да чуя аргументи, които да направят законът добър между 1-во и 2-ро четене. Ясно е на всички, че въпросът за собствеността е в основата на спора.

Димитър Драганов: Като учен за мен е важно как този закон ще се отрази върху развитието на науката. Ясно е, че не може да не се засегне въпросът с частните колекции, защото не може да се игнорират историческите монети, притежание на частни лица. За науката няма значение кой е притежателят на дадена колекция, важното е последната да е достъпна за изследване. Най-добрият начин да се провери дали един закон е сполучлив е да се провери как той действа на практика. Имате колекция от 3,000 монети, какво правите? В срока от 3 месеца, посочен в закона за регистрация на колекциите, е напълно невъзможно човек да опише всичките 3,000 монети и да ги фотографира качествено. За това се изискват специални научни познания – колекционерът трябва да наеме специалист нумизмат, каквито има десетина, фотограф и компютърен специалист. Това не може да стане за 3 месеца. Само по тези причини срокът не може да бъде спазен. Следва изземване на колекцията.

Най-отчайващото е, че дори да подготвите в срок тази огромна документация, пак не можете за подадете заявление за регистрация в музеите, защото според чл. 89, ал. 6 към искането за идентификация трябва да приложите и официален документ, удостоверяващ правото ви на собственост. Оказва се обаче, че от Освобождението до днес в българската държава не са издавани такива документи, защото не са били провеждани нарочни аукционни търгове за антики и по тази причина държавата никога не ги е изисквала. По тази причина колекционерите не притежават такива документи и не могат да поискат регистрация на колекциите си, което означава, че 3 месеца след влизането в сила на закона колекциите им ще бъдат конфискувани. Вижда се, че тук е заложен капан, които цели единствено и само конфискацията на частните колекции. Уж ти дават право да регистрираш колекцията си, но предварително е заложено да не можеш да го направиш и да го изгубиш. Излиза, че за да продължаваш да притежаваш собствената си колекция, трябва да я изнесеш, да си вземеш сертификати от западни аукционни къщи и после да я внесеш, за да продължиш да я притежаваш.

Друга заблуда е частта, отнасяща се за търговете. Тези текстове не могат да влязат в действие, защото на търговете могат да се предлагат идентифицирани и регистрирани културни ценности, които не са национално богатство. Въпросът е откъде да се вземат тези ценности, след като колекционерите не могат да си регистрират колекциите, след като нямат документ за собственост.

Тук си мислех, че ще се обсъждат по същество нещата. Законът може да бъде поправен, но на основен ремонт, не козметични промени. Трябва да отпадне изискването за собственост и изискването да бъдат публична държавна собственост тези неща.

Екатерина Матеева: Имам впечатление, че проблемът за неприкосновеността на частната собственост се фетишизира, за да се манипулира общественото мнение в посока, удобна за определни слоеве. Фетишите не са хубаво нещо. Ние не можем да си позволим да фетишизираме един за сметка на друг конституционен принцип.

Основните укори, насочени към законопроекта, се основават на недостатъчна опора в европейското законодателство и в международните конвенции. Аз нося текста на Конвенция за мерките, насочени към забрана и предоствратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, конвенция, подписана в системата на UNESCO на 14.11.1970 г., ратифицирана с Указ 11/79 на НС, в сила за Република България от 24/04/1972 г., обнародвано в Държавен вестник член 13, буква Г. Една широка общност от държави, които са подписалии и ратифицирали тази конвенция, признава суверенното право на всяка държава да обявява за неотчуждаеми определени национални културни ценности като част от националната си политика по защита на националното си културно богатство. Ние не можем да сме държава втора ръка и да не зачетем тази клауза.

Второто ми съображение е свързано с чл. 30 от договора за Европейска общност, който в момента действа. Той позволява на държавите-членки с едностранни мерки да ограничават свободното движение на стоки, услуги, лица и капитали, за да запазят националното си културно богатство.

Нека се има предвид и още нещо – според директива 93/7/ЕИО се позволява на държава-членка да обяви за вещ извън оборота вещ, след като е изнесена от нейните граници. Давате ли си сметка?

Исках да кажа колко възможности за национална закрила се дава. Всички укори, че законопроектът не почива на солидна правна международна основа, са неоснователни.

Конова: Членовете на ИКОМ успяхме да се обединим около няколко пункта. Искам да дам някои конкретни примери за недоразумения. Това са чл. 17, 2 и чл. 47, 3 – обособяването и изключването на две категории предмети – нумизматични паметници след 1800 г., респективно след 1400 г. от действието на закона и т. нар. масов материал. Формулирането на тази категория е субективно. Това не следва да бъде фиксирано в законов текст, защото в нея, по преценка на отговорните лица, могат да попаднат значими, но повтарящи се паметници от археологически обекти, каквито са монети, керамика и др. предмети, които и сега са плячка на иманярите. Изключително опасни тенденции са заложени също в изключително тромавата процедура по обявяването на статут на предметите, които евентуално представляват културни ценности и могат да попаднат в категорията национално богатство – чл. 90, ал. 3, чл. 92, ал. 4 и 5 и чл. 93. Те създават омагьосан кръг, защото разследващите органи са лишени от юридически обвинения на вещта със съмнителен произход, за която процедурата по обявяването й на културна ценност се спира до откриването на нейния произход.

Проектът игнорира определени области за сметка на други, например текстовете, свързани с нематериалното културно наследство, които наистина показват дисбаланс.

Липсва изискване за музеен специалист като задължително условие за създаване на музей, какъвто и да било, частен или държавен. По такъв начин законът неглижира и музейните специалисти като фактор.

В обобщение, законът утвърждава настоящото статукво. В заключение искам да представя становището на ИКОМ – законът е неприемлив, внесен за гласуване без необходимия обществен дебат и тези аргументи са основание да отхвърлим не само текстовете, а и философията. Апелираме към съставянето на изцяло нов текст с ясна философия и визия за бъдещето на културното наследство и с участние на компетентни представители на засегнатите институции. В изготвянето на закона членове на ИКОМ, които обаче не са ангажирани с други институции, не е бил поканен.

Нина Чилова: Около 40 души работиха по закона. Извинявам се, че сме пропуснали някои специалисти.

Ние не бързаме със закона, но има определени парламентарни процедури. Аз исках тук малко да поговорим за техниката. Това, което ще направим – утре ще дадем 3 седмици, максималният срок, за писане на предложения. Писмени предложения. Но нека не бъдат предложения срещу философията. Нека бъдат по текстовете. Ние сме отворени към всяко едно предложение, което ще дообогати този закон. Така че имате три седмици срок, аз ще помоля да излъчите и представител, който да участва в работната група, за да можем текст по текст, където са пропуснати неща, те да бъдат добавени.

Нещо друго – откъде идва текстът, чрез който сме изключили монети отпреди 1500 г.? Тук са предсатвители на нумизматичното дружество и тези, които са след 1800 г. Това е тяхно становище. Това са техни предложения. Същото нещо имаме от Археологическия институт към БАН. Диалог е имало и аз се надявам да продължим да водим дебат по същество.

Николай Соларов: При толкова сложна материя, за всички нас би било по-добре да има точни дефиниции.

Струва ми се, че има декриминализиране на иманярството. При гласуването на закона на първо четене един от собствениците на Кристис беше в България, което поне за мен беше мрачно показателно, защото проблемите ни с Кристис са много сериозни. Вие знаете, че България е един от трите центъра, които захранват пазара. Има много хора, на които иам се иска това да продължава да е така. Но ако пред обществото всички си затваряме очите, че това не е престъпна дейсност, как да се преборим? Става въпрос за милиони. Никой не иска да каже, че това е организиране престъпна дейснот и да се установи връзка с наказателния кодекс. Гърците са го измислили. Прекалената рестрикция водела до изнасяне – не е така.

Струва ми се, че министърът на културата би трябвало да има правомощия да конфискува предмети без доказано право на собственост в полза на държавата.

И още нещо – ролята на Националния институ за паметниците на културата и този 3-годишен период. За мен това е рискова възможност за корупционна дейност. Строи се върху археологически резервати, върху природни резервати, много е деликатно.

Това е организирана престъпност, която формира огромни парични потоци. Законодателят трябва да наложи цялата сила на закона, санкцията трябва да е по-силна.

Николай Михайлов: Искам да разсея неистината по технологията на този закон. Този закон е писан не от депутатите, а от професионалисти, от колеги на тези, които говориха днес. Когато се критикува този закон от гледна точка на текстовете, тези, които критикуват, критикуват колегите си.

Ако този закон решаваше въпроса за собствеността по начин, по който общността на колекционерите би приела с удоволствие, да го кажа направо, ако колекциите бяха амнистирани, всички останали съдържателни възражения щяха да отпаднат. Или щяха да бъдат произнасяни с тон, който няма нищо общо с агресията, с която се сблъскваме. Ако този закон е съвършен по критериите на агресивните критици, но не решава въпроса за собствеността по начина, по който колекционерите очакват, то този закон щеше да бъде провъзгласен за катастрофа. На дъното фигурира мотивът за отбраната на собственост и смълчаването на въпроса за начина, по който е придобит.

В последна сметка политическото решение за собствеността на тези колекции ще бъде взето в НС от народните представители. Това е очевидност, с която не може да се спори. Така ще бъде. И тези народни представители не са експерти по въпросите, но въпреки това те ще вземат решението. Когато един закон е приет на 1-во четене, не съществува никаква възможност той да не бъде приет на второ четене. Забравете това, че някаква парламентарна или извънпарламентарна процедура може да направи така, че този закон да не бъде разглеждан на 2-ро четене. Следователно, дайте да разговаряме отговорно в разумен и спокоен диалог, за да постигнем максималният върможен консенсус по ключови въпроси и този закон да бъде приет на 2-ро четене. Ако имате спорни въпроси след приемането или отхвърлянето на закона, да бъдете така добри да искате от Конституционния съд да искате отмяна. Това е разумно разрешение.

Калин Порожанов: Проблеми, които не са решени в този закон:

Първо, България е страна, подписала конвенцията за подводното културно наследство. Скоро тя ще влезе в сила. Под вода имаме движими и недвижими паметници на културата. Тази материя е в компетенциите на един орган, който се нарича Център по подводна археология и това е институт към МК. Т.е. трябва да се поиска мнението на този институт, за да бъде отделена цяла глава за подводното културно наследство.

Второ, тъй като работим под вода и в море, имаме много проблеми със синхронизацията на законодателството. В Закона за морските простванства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България фигурата на МК не фигурира. Много моля в този закон да бъде направено синхронизиране, което да подпомага изследването и опазването на културно-историческото наследство под вода.

Тотко Стоянов: От името на Асоциацията на българските археолози искам да кажа, че ние подхождаме градивно към тази дискусия. Ние сме за закона сега. 20 години се появяват закони и не се приемат. Ние искаме действащ закон! Разбира се, че в този закон има проблеми. Но достатъчно конструктивни предложения бяха направени. Идеята да се дискутира и да се достигне до закона в рамките на това НС за нас е единствената възможна. Защото ние не знаем какво ще се случи с нас в следващия парламентарен цикъл. Ще чакаме още три години, а може и да не се стигне до обсъждане на следващ закон.

Кирил Христосков: Искам да попитам какво пречи сега действащият закон да бъде прилаган от кметове, от полиция, от прокуратура по отношение на иманярите? Имаме НК, имаме действащ закон за паметниците на културата. Защо се допусна разкопаването на Рациария? Нима липсата на закон е била причината? Никой не се е интересувал какво се случва там. И ако някой си мисли, че като се приеме този законопроект, ще се спре иманярството, жестоко се лъже. Това е нещо, за което трябва да се намерят от компетентните органи съюзници.

Кои са съюзниците? Колекционерите не са врагове. Чухте Димитър Иванов – той е готов да си даде колекцията. Е, тогава с кого вие ще се борите? С българския народ ли ще се борите? Защото основната ценност в един закон, това е човекът. Археологическите ценности са мъртви. Най-големият проблем е, че МВР и прокуратурата не бяха поканени при подготовката на този законопроект. Най-важното е да се реши въпроса. Колекционерите не са врагове. Аз говоря от името на обикновения колекционер. Защото ударът, който е насочен срещу няколкото души в държавата, те са си решили въпроса. Българската държава нищо няма да получи. Ако искате да работим заедно по-нататък, решението е следното. Идеята, която Иванов предложи – готови сме, тези НПО-та, които са вече 18, тък като д-р Китов ме опълномощи да обявя пред вас да обявя, че сдружение Темп се присъединява към тези НПО-та.

Огнян Герджиков: Споделям това, което г-н Христосков каза. Г-жа Чилова поема ангажимента да събере предложения от представители на всички НПО-та. Всичко това, което се предлага, ще бъде обсъдено и ще бъдат направени корекции, очевидно се предлагат много такива корекции, изясняване на понятия, в структурно отношение, от гледна точка на баланс. Волята да се направи добър закон е на лица. Преплитат се интереси. Закон в крайна сметка ще има, нека той да бъде възможно най-добрият.

Пламен Крайски: Аз мисля, че достатъчно време отделихме, дано се разделим като съмишленици и да се срещаме напред в работата по закона.

Advertisements
Публична on септември 14, 2008 at 2:01 pm  Вашият коментар  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: